За да се сведат до минимум анизотропните свойства на естественото дърво и да се осигурят еднакви характеристики и стабилност на формата на шперплата, трябва да се спазват два основни принципа в неговата структура: симетрия и перпендикулярност на фурнирните влакна между съседните слоеве. Принципът на симетрия изисква фурнирите от двете страни на симетричната централна равнина на шперплата да бъдат симетрични, независимо от свойствата на дървесината, дебелината на фурнира, броя на слоевете, посоката на влакната или съдържанието на влага. Един лист шперплат може да използва фурнири от един вид и дебелина или фурнири от различни видове и дебелини; обаче всеки два симетрични слоя от двете страни на симетричната централна равнина трябва да имат еднакъв вид и дебелина. Лицевите и задните фасети могат да бъдат от различни видове.
За да може структурата от шперплат да отговаря едновременно на двата основни принципа, броят на слоевете трябва да е нечетен. Следователно шперплатът обикновено се прави с три, пет, седем или други нечетни-номерирани слоя. Имената на слоевете в шперплата са както следва: горният фурнир се нарича лицев фурнир, а вътрешният фурнир се нарича сърцевинен фурнир; фурнирът на предната страна се нарича лицев фурнир, а фурнирът на задната страна се нарича заден фурнир; сред основните фасети, тези с влакна, успоредни на лицевия фурнир, се наричат фасети с дълга сърцевина или средни фасети. Когато сглобявате заготовката за кухина, стегнатите страни на лицевия и задния фурнир трябва да са обърнати навън.